Добре дошли в Рейнтаун!

Магията витае във въздуха
 
ИндексИндекс  PortalPortal  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Гласувайте за нас
Гласувай за мен в BGTop100.com Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Броя На Посещенията
free online dating siteБезплатен Брояч
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 52, на Нед Яну 29, 2012 7:52 pm
Партньорство
Top posters
Харпър Дейл
 
Рейчъл.
 
Jenna.
 
Анастасия де Уинтър
 
Ариа Монгомъри
 
Нико
 
Kathalina
 
Изабел
 
Мери Болейн
 
Карина А. Уилсън
 
Час и дата.
Октомври 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031     
CalendarCalendar

Share | 
 

 Герои на Левенди

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Kathalina
Admin/Кралица на Ахелите
Admin/Кралица на Ахелите
avatar

Брой мнения : 742
Точки : 1001
Reputation : 40
Join date : 26.01.2012
Местожителство : Raintown a.k.a Hell

Character sheet
Окръг : Банкрофт
Накратко за героя : Хладнокръвна, честна и винаги усмихната личност. Упорита, чувствителна и трудолюбива персона с добре развита интуиция. На пръв поглед изглежда като ангел и донякъде е така. Но някъде дълбоко в нея има нещо черно, нещо много лошо, за което тя все още не знае нищо.
Отличителни белези: Има белег по рождение на дясното рамо, наподобяващ буквата D; има белек от дълбока рана, причинена от убиеца на родителите 'и, който се опитал да убие нея.

ПисанеЗаглавие: Герои на Левенди    Съб Яну 28, 2012 7:00 pm

Попълнете бланката и я пуснете в тази тема.

Снимка
(Да не е на аниме или в нарисуван стил.)

Име
(Напишете пълното име на героя, но да не е някое със сто или двеста имена.)

Години
(Напишете годините, на които изглеждате + тези, на които всъщност сте, но да не са повече от 600.)

Семейство
(Тук опишете по - подробно семейството си: майка ви, баща ви, баба ви, дядо ви, братя и / или сестри.)

Сили
(Повече за левендите и техните сили може да видите ТУК.)

Външен вид
(Не само колко тежи, колко висок / а е, какъв е цвета на косата и т.н. Напишете и нещата, с които се отличават от другите. Минимум 4 реда.)

Характер
(Мисля, че тук всичко е ясно. Минимум 5 реда.)

История
(Знам, че сте ми умници и ще измислите нещо интересно и приятно за четене. Минимум 7 реда.)

Допълнителна информация
(По ваш избор.)

_____________________________
one last time ❥
I don't know where I'm going but I know it's gonna be a long time. Wanna hear your beating heart tonight before the bleeding sun comes alive. I want to make the best of what is left, hold tight and hear my beating heart –
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Никалъс Хал
Крал на Левендите
Крал на Левендите
avatar

Брой мнения : 174
Точки : 326
Reputation : 74
Join date : 29.01.2012

Character sheet
Окръг : Скилт
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Пон Яну 30, 2012 4:55 pm



----

"О, не, не и отново!"
За стотен хиляден път. Не, за милионен? Кой знае, беше им загубил бройката преди няколко години, имайки се предвид постоянното им и най-вече отегчаващо повторение. Предполагаше се, че ще им омръзне, но неееее, те никога не се отказваха. Продължаваха да опитват и да опитват, и да опитват, сигурни, че все някога ще им излезе късметът. Дали след месец или след два, столетие или две, те бяха убедени, че ще се справят. Щяха някога, някак да постигнат, това което искат.
"Да ама не!"
Доколкото зависеше от мистър Никалъс, това "някога" нямаше да се случи никога, а гадните копеленца-предатели, можеха да си заврат несъществуващата надеждичка на едно местенце, където благото слънчице не огряваше никога.
- Пак ли ти ... ъм, както там ти беше името? - светлокосият вдигна отегчително рамене, посочвайки мижитурката, която си позволяваше да го гледа в очите.
Него! Да гледа Него! Да, с главно "Н", имайки се предвид, че ставаше дума за собствената му нескромна особа. Непростима наглост. Направо скандал! Беше му писнало от подобни безгръбначни, които си мислят, че могат да си позволяват всичко и този тук щеше да си получи заслуженото.
Непознатият вдигна ръка, за да стреля, но Никалъс беше по-бърз. Размести пространството, връщайки се с една секунда в миналото, заобиколи противника си, след което бързо премести нещата в бъдещето и се озова зад него в мига, в който онзи стреля.
- Предай много поздрави на шефа си! - засмя се до ухото на нападателя, правейки онова, което правеше винаги в такива моменти.
Изпрати мъжът на едно по-добро място.
Не, наистина! Не си мислете, че му видя сметката. Просто го върна назад във времето, когато е бил малък и го остави да се чуди как да се спаси от безлюдния остров, на който беше попаднал някога като малък.
- Изобретателност ... - засмя се светлокосият, продължавайки с освежителната си разходка из градините си.
Да. Имаше си градини.
Нима имаше крал, който да няма?!


* :::: Обобщена информация:::::
- Име - Никалъс Лоувър Сайръс Хал.
- Наричан още - Ник.
- Години - Изглежда някъде около 23-25 годишен. Всъщност самият той не си брои вече годинките.
- Зодия - Близнаци / по кит. календар - Дракон
- Сили - Обикновените за всеки левенд. Плюс някои малки екстри към тях, дошли с времето и опита. И положението му.
- Лик - Xavier Samuel
* :::: Характер:::::
Непредсказуем, неконтролируем, неприемащ поражението за опция. Общо взето всичко, което се сетите с "не" характеризира енигматичната му личност, защото по природа Ник е от онези типове, които казват на черното бяло и обратно, само заради спорта. Когато хората са на едно мнение, той нарочно избира пълната му противоположност, просто така, за да е в противовес на всеки. За него, обаче, не съществуват Невъзможни неща, неизпълними предизвикателства или въобще някакви забрани. Способен е да извърши стотици хиляди глупости, за да докаже на всекиго, че с него шега не бива и че понятия като "ограничение" или "граница" не съществуват в речника му.
На всичкото отгоре, цялата тази безразсъдност и свободна воля, вървят в комплект с още някои качества, които определено не са много "кралски". Да. Господин Хал въобще не е типичният крал, когото ще срещнете седящ на масивен трон от някакъв скъпоценен метал. Няма да го видите да се фръцка насам-натам с пелерини или скъпи дрехи /освен ако не е бил предизвикан/ и въобще не си пада по цялата тази работа с официалностите. Е, спазва някакъв придворен етикет, но въобще не се вписва в профила "хладнокръвен-пресметлив-мъдър-владетел-който-е-върхът!". Напротив, с поданиците си се държи почти приятелски, обича да се шегува и през повечето време е в невероятно добро настроение. Обича пиршествата и празненствата, макар че гледа да не прекалява много с тях. Често отсъства от двореца си, защото предпочита разходките из Рейнтаун и срещите с поданиците си. Понякога можете да го видите на гости, без охрана, в дома на някое съвсем обикновено семейство. Друг път, яхнал кон или някакво друго превозно средство, да гони група престъпници.
Да.
Може би е весел, свободолюбив и нетипичен, но Ник не е нехаен по отношение на хората около себе си. Всеки знае, че когато се обърне за помощ към него, той ще намери начин да му помогне - дали лично, или мобилизирайки личната си гвардия, която се грижи за реда сред народа, няма значение, важното е, че успява. А личната гвардия, между другото, е измислена лично от Ник, когато встъпва във власт. Тогава, предвиждайки, че вероятно ще има нужда от доверени хора, той избира най-надеждните майстори управляващи времевия континиум и ги назначава за свои лоялни помощници, които, както вече разбрахте се грижат за спокойствието на хората.
И така, какво можем да кажем в обобщение? Никалъс е необикновен крал, който обикновено ядосва другите Величества от съвета, заради веселостта, безгрижието, безразсъдството и неограничеността си. Вероятно е, заради това, че честичко закъснява за разни важни обсъждания, или заради незаинтересоваността, която проявява към дългите и отегчителни екзистенциални спорове, които те водят едни с други. Въпреки това, и той, и те са наясно, че не могат без него и търпят проявите му, вероятно надявайки се, че някой ден ще се вразуми.
* :::: Външен вид :::::
Well, well, well, look what we've got here!
Да. Вероятно това е първата мисъл на хората видели Никалъс. И не говоря само за нежния пол, ами и за противоположния, поради простата причина, че през повечето време Ник се облича така, че съвсем не прилича на крал и повечето хора не го разпознават като такъв, заради което си мислят, че могат да му видят сметката доста бързо. Което е друга тема, за друго време. Сега да се върнем на впечатлението, което оставя у околните, най-вече дамите. Амии, като за начало ще споменем, че е доста обаятелен, имащ излъчването на човек, който е готов за всяко предизвикателство. Светлокестенявите му коси, чиито нюанси понякога преливат в кехлибарено руси, добавят към това излъчване и някаква неопределена небрежност, която подсказва на събеседниците му, че могат да се отпуснат пред него. Разбира се, това не значи, че самият Ник е ленив или нещо подобно. Острият му лешников поглед, в който винаги танцуват игриви огънчета, е само предупреждение за околните да не го подценяват, а да внимават много, защото никога не се знае какво би направил собственикът им в следващия момент. Е, със сигурност не би се хвърлил в битка сам срещу армия, защото определено не е супер здрав мъжага, който да разчита на мускулите си. По-скоро е добил гъвкавост, издръжливост и хитрост, на които разчита, за да надвие противниците си, както физически, така и ментално.
* :::: История, накратко:::::
----- Семейство:
- Баща му Сайръс е първият крал на Левендите, но е убит от група предатели, които се опитват да направят преврат и да сложат техен човек на мястото му. Само, че не подозират, че Никалъс ще се възстанови толкова бързо от мъката по баща си и достойно ще заеме мястото му.
- Майка му Лея също е убита по време на преврата. Самата тя също е левенд.
- Сестра му Нарша е в неизвестност, самият той обикаля навсякъде, за да я намери, засега безуспешно.

Историята на Никалъс започва като син на първия владетел на Левендите. Син, при това първороден, което значи, че някой ден самия той ще наследи баща си.
Факт, който всеки един псевдо-историк определя като съдбоносен.
Дали е така, или не, времето ще покаже само, защото от известно време, Никалъс е заел полагащата му се позиция. Не обича да говори какво се е случило в двореца онази нощ, когато флагът се спуска наполовина в знак на траур. Всъщност, никога не говори за това. Малцина са онези, които знаят, че кралят е бил убит заедно с жена си, а принцесата, по-малката сестра на Ник, изчезва безследно. Още по-малко пък са тези, които знаят, че докато поемайки властта в ръцете си, младият мъж започна стотиците си пътувания назад във времето, първо опитвайки се да промени съдбата на баща си, а по-късно, осъзнал, че не може, се захваща да затрие всяко едно гадно копеленце, което е участвало в заговора. След десетки години на непрестанно пътуване, нашият герой постига това, което е искал и се заема с ново предизвикателство - търсенето на сестра си. Никой не е наясно с това, разбира се, защото Никалъс го държи в тайна. Все пак, сред поданиците му има доста слухове за пътуванията му обратно.
Иначе, погледнато в по-голям мащаб, управлението на господин Хал е доста успешно. Започвайки като любимец на народа си, заради загубата, която е преживял, той си остава такъв и до днес - обичащ да се движи сред масите, да не прави голямо разграничение между бедни и богати, помагайки еднакво на левенди от двата вида. Разбира се, има си ги и онези, които недоволстват и доста често се опитват да свалят Ник от властта. Засега опитите им са неуспешни, благодарение на съобразителността и уменията на краля.
Осталаното от живота на Ник е ... пълно с неизвестни, като самия него. Въпроси, противоречия, слухове и клюки, които понякога нямат и капка истина в себе си, а друг път, колкото и налудничави да звучат, всъщност са самата истина.

* ::::Допълнително:::::
Авантюрист по душа, Ник обожава новостите и промените. Затова държи научните работници, които е наел, да се грижат за модернизиране на владенията му, измисляйки нови и нови открития, които да улеснят живота на хората.


* ::::Bonus memory:::::
- преди години

В погледът му не се четеше нищо. Лешникът се беше разтопил, изтичайки под формата на малки кристални сълзици, които се стичаха върху бледата и изцапана кожа. Не можеше да повярва, че това се случва. Че ... че ... че е останал сам. Беше видял със собствените си очи как онези мъже се появяват от нищото и променят целия му живот само с едно замахване.
Едно замахване на една предателска кама.
Кама, която разби целият му свят. В съзнанието му още трептяха образите на майка му, която тича с писъци към сестра му, за да я предпази, но едва направила няколко крачки, една стрела се забива в гърба й. Баща му лежеше на пода, заобиколен от огромна рубинена локва, която оцветяваше целия под в червено.
В кърваво-червено.
Не, не, не! Това не можеше да е истина! Беше загубил най-свидното си, а не можеше да направи нищо по въпроса! Просто стоеше там, на границата между настоящето и миналото, където го беше изпратил баща му, далеч от погледа на нападателите. Само кралското семейство притежаваше нужните умения да създаде междинно пространство между двете понятия "минало" и "настояще", където не можеше да влезе никой друг освен тях самите. Да. Място, където бяха в безопасност. Или по-скоро той беше в безопасност. Другите вече ги нямаше ... Знаеше, че баща му със сигурност е още жив, защото силата му все още действаше и не знаеше дали да се радва, или да скърби, за това, че не може да им помогне. Вероятно Сайръс се опитваше да издържи достатъчно дълго, за да остави време на стражите да се появят, вероятно ...
Погледът ме беше привлечен от висок брадат мъж, който надигна главата на краля и прошепна:
- Да живее кралят!
След това всичко се разви много бързо. Почти не помнеше как се строполи в настоящето, как охраната нахлу през барикадираната врата и как самият той скочи върху брадатия. Пред очите му играеха цветни петна на ярост, а ръката му неволно беше извадила късия меч, който баща му беше подарил преди няколко години, но Ник досега не беше използвал. Чуваше писъци, викове, ругатни, молби за помощ, а после видя и ехидната усмивка на нападателя. Усмивка, която беше последното, което негодникът успя да направи преди да умре. А Никалъс продължаваше ли, продължаваше да забива меча в чуждата плът, обсебен от ярост, каквато никога не беше изпитвал досега. Искаше да накара непознатият да изпита същата болка, която самият той бе преживял преди мигове, искаше да ...
- Ваше Величество, Ваше Величество!
Нечии ръце го отделиха от разкървавения труп на брадатия. Беше старата им детегледачка. Как се беше озовала тя насред тази касапница? Изведнъж съзнанието му се избистри и той прикова неразбиращ поглед в нея.
- Всичко свърши, момчето ми. Всичко свърши. - тя се усмихна топло. - Не можеш да го убиеш повече от това. А и ти не си убиец. Дай ми оръжието.
Подчини се без да мисли. Още беше в шок.
- Точно така, добро момче. Хайде, сега искам да се успокоиш.
- Не. - просъска Никалъс.
- Знам, че ти е тежко, но трябва да продължим напред.
- Не! - изрева той, блъскайки близката златна масичка.
- Нима искаш тези, които взеха живота на баща ти да вземат и царството му? Не разбираш ли защо предпази теб, а не себе си? Ти си бъдещият крал. Защото ти си бъдещето на неговия народ.
Беше права. Болезнено права. В онзи миг, в който войниците се суетяха около него, опитвайки се да разпознаят кои са предателите, в онзи миг, в който целият му свят се беше сринал, Никалъс направи едно обещание към паметта на баща си. Обеща, че ще управлява, докато може и ще отмъсти.
- Да живее кралят ... - бяха последните думи, които промълви през онази нощ.

_____________________________

And I've been
Waiting
For so long
But she'll never know
I'm losing hope

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рейчъл.
Admin/Кралица на Саяните
Admin/Кралица на Саяните
avatar

Брой мнения : 950
Точки : 1420
Reputation : 44
Join date : 26.01.2012
Age : 22
Местожителство : Рейнтаун

Character sheet
Окръг : Окръг Елза
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Пон Яну 30, 2012 5:03 pm

Уоу страхотен герой.Одобрен си и за крал!

_____________________________

Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб... не вярвай на очите си!

i'm the only crazy bitch around here
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://reintown.forumf.biz
Dean Sommerset
Левенд
Левенд
avatar

Брой мнения : 102
Точки : 113
Reputation : 11
Join date : 30.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Пон Яну 30, 2012 6:05 pm


Досието на един Левенд
Име: Дийн Сомърсет - пряк наследник на Алиша и Джейсън Сомърсет, могъщи левенди на времето. Истински майстори във времивите пътувания.

Години: Двадесет годишния младеж (20 години) наследява амулета-ключ, който се предава от поколения в рода му. Дийн е единственият пряк наследник на силата на ключа. Истинските години на момчето са двеста (200 години)

Семейство: Алиша, могъщ левенд, който дава всичко, за да закриля единствения си син от чичо му, който на няколко пъти се опитва да го ликвидира.
Джейсън, не по-малко талантлив от жена си, грижовен баща и верен другар в живота на Дийн.
Бабата и дядото на Дийн остават в тайна от самия него докато не научава за тях, когато родителите му са преценили, че е достатъчно зрял, за да приеме факта.

Сили: Дийн е много умел и напълно разумен в пътуванията из времевото пространство. Използва силите си за добро и никога не позволява на нечий предразсъдъци да го накарат да обърка времето

Външен вид: Дийн е висок, строен и добре сложен младеж, чиято усмивка може да разтопи и най-коравосърдечното същество на Земята. Проницателния му поглед и онзи неповторим блясък в очите му са толкова уникални и неповторими по рода си, че може да се каже, че Дийн наистина се различава от баба си и дядо си, които макар да познава бегло, чувства невероятно близки. Смехът на момчето и начина му на обличане са много необичайни и заразителни. Макар, че с външността и телосложението си Дийн може да бъде модел, той изобщо не държи на външния си вид, който е състои в раздърпани тениски, впити дънки и всевъзможни ексцентрични аксесоари от рода на синджири, гривни, гердани, шипове по кожените ботуши и верижки по кожените якета.

Характер: Дийн е невероятно сложен характер. В един момент е тих и примирен... невероятно спокоен, а в следващия може да избухне като буре с барут и то с такава сила, че дори атомна бомба би му завидяла. В едни моменти се държи добре, невероятно мило и любезно, но в следващия се превръща в долен, гаден, самовлюбен и самонадеян кучи син, който поиска ли нещо, не пести средства, за да го получи... не зависимо колко жертви оставя след себе си. Макар и лошите си черти, Дийн си остава любимецът на семейството, заради благия си характер,който се проявява много повече отколкото кофти положенията, в които може да се каже, че младият Дийн е зъл, самовлюбен и летящ в облаците тип... Просто такъв, че да ти се иска да го нарежеш на хиляди малки парченца и да го заровиш на толкова много места, че човек трудно да може да го открие - колкото и усилия да полага.

История: В нощта срещу Хелоуин, в дома на едно уединено и патриархално семейство се ражда малко невръстно момченце - единственият им пряк наследник, който да получи амулета-ключ. Този светъл за едни ден се превръща в черен за други. А именно за чичото на малкия Дийн, чийто син щял да наследи родителите на момчето, ако то не се бе появило на бял свят. Още в същия ден, чичо му го гледал с такава ненавист и омраза, че дори и най-страшното същество би се уплашило. Още тогава той се опитал да затрие малкия си племенник, но бил спрян от бащата на невръстния Дийн. В крайна сметка Джон (завистливия чичо) бил прогонен от къщата и не можел да прекрачи прага или двора на мястото, под каквато и да била форма и в което и да било време. Преди да изчезне безследно обаче, той се заканил, че един ден ще отмъсти на момчето, без значение кога ще се случи това. След това се покрил за година две, като отново се появил на третия рожден ден не Дийн. Подлецът се опитал да привлече детето навън и за малко успял, когато баща му и братовчед му се намесили и му помогнали. За разлика от баща си, Джес се радваше, че има братовчед като Дийн, който да наследи леля му и чичо му. От тогава на Дийн не му било позволено да излиза докато не навърши осемнадесет години, но тогава вече можел да прави каквото си иска и родителите му не можели да го спрат. Докато се разхождал, чичо му за пореден път се опитал да го ликвидира, но момчето го изпреварило и се отървало от него веднъж и завинаги. След като навършва двадесет, момчето получава амулета-ключ и започва да води спокоен живот без да се оглежда повече за злия чичо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рейчъл.
Admin/Кралица на Саяните
Admin/Кралица на Саяните
avatar

Брой мнения : 950
Точки : 1420
Reputation : 44
Join date : 26.01.2012
Age : 22
Местожителство : Рейнтаун

Character sheet
Окръг : Окръг Елза
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Пон Яну 30, 2012 6:08 pm

Супер..Одобрен си.

_____________________________

Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб... не вярвай на очите си!

i'm the only crazy bitch around here
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://reintown.forumf.biz
Sam.
Левенд
Левенд
avatar

Брой мнения : 59
Точки : 67
Reputation : 4
Join date : 30.01.2012

Character sheet
Окръг :
Накратко за героя : Прекарва голяма част от живота си,учейки се да бъде войн. След смъртта на дядо си,получава семейния ключ.
Отличителни белези: Татуировка,малко по - надолу от врата.

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Пон Яну 30, 2012 8:12 pm



Снимка

Jared Padalecki*

^Име
Sam Winchester

^Години
Сам изглежда на 19 години,но всъщност е на около 190

^Семейство
Джейн(Майката) - тя умира малко след раждането на Сам,затова той не успява да я опознае както трябва.
Джон(Бащата) - прекарва целият си живот,учейки сина си на всичко,което трябва да знае.
Бил(Дядото) - Сам е прекарал доста голяма част от живота си с дядо си. Когато е бил на около 7 годинки,Сам е стоял пред камината,слушайки интересните истории на дядо си,които след време се оказват истина.
Дрина(Бабата) - След като майката на Сам умира,баба му става голяма част от живота му,тя умее да готви много добре и когато Сам е в лошо настроение тя винаги е успявала да го развесели.

^Сили
Силите на Сам се ограничават до там,че може да пътува из времевото пространство и това да вижда миналото или бъдещето на определен човек,без да се налага да препуска из времето(Силата развива,когато е на 14 години) Сам е добър войн и може да борави с всякакъв вид оръжие.

^Външен вид
Сам е висок близо два метра. Стройно и стегнато тяло. Дълга тъмнокестенява коса. Сам по нищо не се отличава от обикновените момчета на неговата възраст. Начина му на обличане е небрежен,рядко обръща внимание на дрехите,в които се е облякъл. Има татуировка малко по - надолу от врата,която не знае как е получил. Няма странни белези по тялото. Не носи аксесоари с изключение на ключа,който виси на врата му. Тялото му е с правилни пропорции. Носа му е прав. Устните му с нормални размери. Два реда чисто бели зъби. Няма пъпки по лицето.

^Характер
Сам е приятен човек. Говори тихо,рядко се налага да повишава тон. Често стои отстрани и наблюдава онова,което правят хората около него по този начин той се забавлява. Никога не се бърка в чуждите работи. Трудно някой може да го изкара извън нерви,но дори и това да стане,Сам знае как да се контролира.
Обича да се шегува с най - различни неща,но винаги знае кога да спре. Пие и пуши,но в компания. Пие в количества и пуши по малко. Понякога ходи по партита,но не обича да е център на вниманието. Има много приятели,с които свободно може да разговаря.
Дори и детството да му е било охолно,той не е разлигавен и когато му се отдаде възможност помага на хората в беда.
Обича да общува,дори понякога му се случва да заговори напълно непознати хора на улицата.
Любовният живот на Сам оставя доста дълбока следа в сърцето му. След като преживява забранената си любов,той се променя. Става по - студен към жените и започва да ги използва само за моментни развлечения,а след това ги захвърля като парцали. Сам се надява някой ден да открие любовта на живота си,но силно се съмнява този ден да дойде в близките 1000 години.


^История
Много,много отдавна в малко градче се ражда момче на име Сам. Майка му умира при раждането му. Момчето бива отгледано от баща си,баба си и дядо си. Те правят всичко възможно Сам да е задоволен от всичко,което иска. Има всички играчки и сладки работи,които си поиска. Бащата на Сам прекарва целият си живот в това да го учи да е добър войн. Учи го да се бие с най - различни оръжия.
Минават години. Сам тръгва назапад изпълнявайки мисии,които Бил му е отредил да свърши. Сам много бързо започва да свиква с външния свят и намира много приятели. Тогава той се запознава с Аия. Момиче на около осемнайсет години,в което се влюбва на мига. Сам прави всичко за нея. Буквално. След няколко месеца,той й предлага брак и тогава разбира,че Аия е дъщерия на богат мъж,който иска да даде дъщерия си на някакво богаташко семейство. Сам прави всичко възможно за да е с Аия,но тогава бива хвърлен зад решетките. Когато баща му разбира за това се ядосва супер много и спира да говори на Сам. В деня,в който Сам излиза от затвора,той разбира,че дядо му е на смъртният си одър. Тогава той му подава малка черна кутия с думите: "Баща ти прекара целият си живот в това да те научи да бъдеш добър войн,сега ти давам това,защото знаех,че баща ти няма да успее да се справи с него."
Сам не разбира нищичко от това,което му казва дядо му,но месеци по - късно разбира. Оказва се,че Сам е някакъв наследник,които може да пътува във времето. Тогва бабата на Сам започва да му преподава и Сам се научава да контролира силата си.


Последната промяна е направена от Sam. на Пон Яну 30, 2012 8:25 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рейчъл.
Admin/Кралица на Саяните
Admin/Кралица на Саяните
avatar

Брой мнения : 950
Точки : 1420
Reputation : 44
Join date : 26.01.2012
Age : 22
Местожителство : Рейнтаун

Character sheet
Окръг : Окръг Елза
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Пон Яну 30, 2012 8:23 pm

Супер герой.Обаче няма как да е от Лондон понеже преди доста векове ние сме водили война с хората и портала между света и нашия град е затворен. :) Промени го малко,но знай,че си одобрем и приятна игра.

_____________________________

Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб... не вярвай на очите си!

i'm the only crazy bitch around here
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://reintown.forumf.biz
Sam.
Левенд
Левенд
avatar

Брой мнения : 59
Точки : 67
Reputation : 4
Join date : 30.01.2012

Character sheet
Окръг :
Накратко за героя : Прекарва голяма част от живота си,учейки се да бъде войн. След смъртта на дядо си,получава семейния ключ.
Отличителни белези: Татуировка,малко по - надолу от врата.

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Пон Яну 30, 2012 8:26 pm

Готово ^^
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Nick Sheldon
Левенд
Левенд
avatar

Брой мнения : 5
Точки : 8
Reputation : 3
Join date : 05.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Нед Фев 05, 2012 6:58 pm


Johnny Depp

Име
Ник Шелдън. Просто Ник, въпреки че е по-известен като Айра
Години
27/ 57
Сили
Той притежава идентичните на всеки левенд сили - преминаването през времевата линия и пространството. В началото изобщо не му е лесно, постоянно се губи, винаги дезориентиран и какво ли още не. В общи линии не е най-примерния представител на расата си. Сега поне оцелва годината, което си хм... напредък.

Външен вид
Не се отличава от другите хора из града. Просто човек с крайници, разпределени на местата, считани за правилни от другие, с глава на раменете, с десет пръста на ръцете - абсолютно нормален и скучен човек. Така вижда той вижда всички. "Щом не мога да впечатля с опашка, значи ми трябва нещо друго блестящо и зелено!" добре де, не точно зелено. Но облеклото му е възможно най-разнообразно - официално, небрежно, друг път две в едно, шапки, вратовръзки, палта - нещата вървят според настроението му. А той има предостатъчен избор, тъй като фигурата му е доста слаба. Като малък положение му е граничело с отчайващо по отношение на дрехи (трудно са се намирали толкова малки размери). Но изведнъж по време на пубертета той "пораства" - достатъчно, за да влезе в един нормален чифт панталони. Тялото му се издължава, става висок около 1.86, което лечно смята за идеално. Има тъмна коса. Нея оформя различно - къса, дълга и на бодлички. Не представлява трудност за него да хване ножицата в ръце и смело да кълца. Даже му доставя удоволствие да експериментира по такъв начин. Отчаяхте ли се вече?

Характер
Ужасяващ.
Не е така.
О, моля те. Знаеш го.
Ник, спри се! (шепти) Правя те да изглеждаш добре!

Та, докъде бяхме стигнали? А, да - характерът му. Още от сега казвам, че е малко... труден за разбиране. Той сякаш живее в собствен свят някъде там в главата си. Всичко трябва да става по неговите нареждания, както и когато сам реши. Той си е цар, господар и се съмнявам да има сила на тази Земя, която да го избави от самия него. Не може да го осъзнае все още, но се налага. Ще видите. Да, още щом се запознаете. Той ще ви "очарова" с характера си. На всекиго въздейства различно - кой знае, може пък и да ви се хареса... не, сега като се замисля, това е невъзможно. Отъкъдето и да го погледнеш, приятелство с него трудно се изгражда.
Винаги е толкова... укорителен! Дразнещ със своите забележки и уж леки намеци. Когато нещо обаче наистина го подразни, той не би го задържал в себе си. Дори за секунди. Това не понякога, а абсолютно винаги му изиграва лоша шега. Човека не е чувал, че устата му служи и като е затворена. Така отдръпва хората от себе си. Да, прави го нарочно и съзнателно, но трябва ли? Не би могъл да знае какво ще се получи, ако просто ги изслушва. По тази причина има изключително малко приятели, броящи се на пръстите на едната му ръка.
Но все пак общителен поначало. Веселяк - умее да се забавлява и да намира правилните хора за тези си цели. Алкохола и наркотиците не са му чужди - точно под тези наркотични въздествия създава много от работата си.
Като цяло ще обобщя, че той е добър човек. Честен. Не познава лукавостта, никоя от нейните форми. Живее живота си както сам намери за добре и е щастлив.

История
Ник не би могъл да знае какво значи майчина и бащина обич. Той не познава родителите си. Майка му умира много млада, а "примерния" му баща хуква да бяга още щом разбира, че ще става баща. Явно не е харесал щъркела на поздравителната картичка, често си мисли Ник. Но внимание никога не му е липсвало. Той е отгледан от чичо си. По това време той бива говорител в известно радио, с находище някъде из Атлантическия океан. По това радио се предава рокендрол и основно рок. Годината е 1978. Музиката процъфтява с всеки изминал ден, но не и законите за жалост. Властите често преследват нелегално предаващия кораб по географските ширини и дължини. Това време остава в съзнанието на Ник като най-хубавото в живота му. Отгледан е от хората на този кораб, които разпалват чувството му за музиката. Там се запознава с Пол Доус и Джеймс Харисън. Тримата споделят увлечението си към музикалните висоти и заедно създават група. Така стават приятели и музиката за тях се превръща в начин на живот. Нищо друго няма значение. Тримата прекарват много време на кораба, записвайки нови и нови песни, и пускайки ги по радиото, заобиколени от всякакъв вид наркотици в откритото море.
Нещата се разпадат когато Джеймс се разболява от туберколоза и умира на кораба. Пол поема контрол над радиото след напускането на Ник. Шелдън още се занимава с музика, но не и професионално. Вече не. Увлеченията му са малко по-различни в сегашни дни. Днешната музика не му се харесва. Повечето от нея нарича "чист комерсиален боклук, нямаш нищо общо с истинската музика".


Последната промяна е направена от Nick Sheldon на Вто Фев 07, 2012 11:34 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рейчъл.
Admin/Кралица на Саяните
Admin/Кралица на Саяните
avatar

Брой мнения : 950
Точки : 1420
Reputation : 44
Join date : 26.01.2012
Age : 22
Местожителство : Рейнтаун

Character sheet
Окръг : Окръг Елза
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Нед Фев 05, 2012 7:05 pm

Доста добре измислено,но да знаеш,че няма как да сте били из Атлантическия океан ,понеже портала между световете е затворен.Чудесен герой много ми харесва.Одобрен си.

_____________________________

Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб... не вярвай на очите си!

i'm the only crazy bitch around here
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://reintown.forumf.biz
Мери Болейн
Crazy Lady
Crazy Lady
avatar

Брой мнения : 514
Точки : 578
Reputation : 24
Join date : 08.02.2012

Character sheet
Окръг : Скилт
Накратко за героя : Мери е странна. Странна, във всичките значения на думата. Странна, когато говори, странни са и мислите й, странно е дори облеклото й.
Отличителни белези: Татуировка, в задната част на врата й. Представлява китайски йероглифи, които преведено означават

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Сря Фев 08, 2012 8:32 pm


Диана Агрон

Париж, Франция, 1995 година

В топлото утро, една майка лежеше безпомощно, пот бе избила по вече набръчканото й от преждевременна старост лице, местеше се неспокойно из леглото, което в момента й се струваше тъй тясно. Дишаше накъсано, остра кашлица я сподиряше и я пронизваше болка в гърдите. Нямаше никой. Беше сама. Самотата я обгръщаше със студеният си плащ и изпиваше всяка останала надежда и светлинка в живота й. Имаше обаче една звезда в небето й, която блестеше все по-ярко и имаше все по-ясни очертания. Това бе звездата на детето й, още неродената Мери, която стоеше на топло в корема й и чакаше моментът да покаже малката си главичка навън.
Минаха часове, жената продължаваше да стои легнала, лицето й се изкривяваше от болка всеки път щом Мери ритнеше с малкото си краче. Опита се да стане, но това й донесе още болки. Жаждата изгаряше гърлото й и след два неуспешни опита и няколко сълзи, бледата й фигура,наедряла от раждането, се придвижи до масата. След като бе утолила жаждата си отново зае мястото си на мъченица върху леглото. Слънцето препичаше жарко, но на нея й беше студено. Хората се потяха от горещина, а тя зъзнеше и зъбите й тракаха, издавайки зловещ звук, който единствено нарушаваше тишината. Изведнъж силна болка притисна коремът й. Викът й огласи помещението, но никой не се отзова. Сложи ръцете си, галейки нежно мястото, където се предполаташе, че лежеше малката Мери. Нежният й глас и милувките не помогнаха и нови болки изпълниха жената. Сведе поглед към полата си и забеляза малко червено петно, което се увеличаваше с всяка изминала секунда.

Париж, Франция, 2003 година
-Къде е Мери?-острият глас прониза двете млади момичета и несъзнателно изтръпнаха, косъмчетата по ръцете им настръхнаха, а гласът им изневери, затова просто мълчаха и сведоха глави към пода.
-Попитах ви къде е? Защо, по дяволите, никой не може да прави това, което трябва?
Жена, на средна възраст, с тъмна коса, прибрана в стегнат кок, слаба фигура, облечена с тъмносин костюм, пресече градината и само по стъпките й личеше яростта и злобата. Очите й святкаха гневно, крачките й се увеличаваха, а лицето й бе придобило червеникави оттенъци.
От прозореца на имението се виждаше една поляна, огрята от слънцето и нещо малко, което тичаше по нея. Това бе Мери. А сега нейната гувернантка, която така яростно се опитваше да я намери се приближи до момичето й силно стисна ръката й. Изкърца със зъби и едва се сдържа да не извие русите къдрици на детето. Мери изохка, жената й причиняваше прекомерна болка и леки синини се появиха около китката й, където сега я държеше Лидия.
Не се оправдава, само мълчаливо стискаше устни и гледаше втренчено, почти нахално, очите й бяха пълни с ненавист, твърде плашещо за едно осемгодишно дете. Дръпна ръката си и направи две крачки назад. Стоеше в същата бойна позиция, цялото й същество тръпнеше от насъбралият се яд през годините.
-Ела тук-почти просъска Лидия и посегна да хване ръката й, но русокоската само се отдръпна повече и устните й се изкривиха в почти злостна усмивка.
-Няма начин.
Борбата, която водеха, само с погледи не продължи дълго. Силен мъжки глас ги сепна и лицето на гувернантката придоби уплашен и сепнат вид. От друга страна вълна на облекчение премина през Мери и неволна усмивка разцъфтя на устните й. Срещу тях се задаваше Джордж. Беше висок, слаб, не много мускулест, но имаше здрав захват и силни ръце. Бе станал на 15 години, кестенявата му коса, както винаги стърчеше във всички посоки, но когато слънцето я огря придоби златист оттенък , очите му светнаха и блажена усмивка се разстла на лицето му. Подмина Лидия, сякаш не съществува и със същият нехаен вид вдигна малката Мери на ръце и я завъртя във въздуха. Веселите им смехове се сляха и звучаха като музика, толкова искрена и невинна, сякаш направена само за ушите на ангелите. Малката уви ръце около врата му и зарови лице в пазвата му, като се опитваше да вдъхне повече от аромата му, който й действаше успокояващо. Силните му ръце я галеха по главицата, после по гърба, правеха кръгли движения и постепенно малкото сърце на Мери забави хода си.
След няколкоминутно боричкане, закачане и гъделичкане малката Мери се измори и седна на меката трева като шумно си пое въздух. Люк също се тръсна до нея, опрял ръце на земята, погледът му бе зареян в небето и мечтаеше. Беше мечтател, откакто се помнеше, винаги намираше в малките неща нещо специално и Мери ценеше това. Макар и малка, осъзнаваше нещата по-лесно, възприемаше това, че няма майка и баща, че е оставена на грижите на злата Лидия. Беше доста зряла за възрастта си, даваше съвети не Люк, знаеше кога да си мълчи, въпреки че в повечето случаи не го правеше от чист инат. Бе едно здраво, красиво и умно момиче, което обаче бе ощетено от съдбата и живота, които не спираха да й поднасят жестоките си дарове. Не разбираше само защо Лидия изпитваше такъв страх от приятелят й. Всяко негово появяване, жест, я притесняваше и когато бе наблизо не смееше да я докосне. По-късно разбра отговорите на всичките си въпроси. Но тогава вечебе прекалено късно.

Париж, Франция, 2010 година
Едно момиче, облечено в стари износени джинси и синя тениска прекоси улицата й влезе в първото кафене. Русата й коса бе вързана в стегната опашка, чантата й се поклащаше в ритъм с движенията й, а кафевите й очи любопитно попиваха всеки детайл от помещението. Поех дълбоко въздуха, наситен с аромата на прясно кафе, цигарен дим и свежи цветя, след това просто седна на близката маса и подпря лакти отгоре й.
Мислеше. Мислеше за живота си, които бе изтекъл между пръстите й и нямаше връщане назад. Мислеше за хората, които бе изгубила и сърцето й се късаше. Извади от чантата си една хартия, ръцете й трепереха и с малко усилия постави листа на масата, като внимателно за стотен път зачете съдържанието.
„Мила Мери,
Вероятно се чудиш къде съм, какво правя, защо те напуснах. Добре съм, не се тревожи, но след като ти споделя това, надали ще искаш да ме видиш отново. Не си ли си задавала въпроса защо Лидия винаги се страхува от мен? Ако не си, ще трябва го зададеш. Защото отговорът стои пред теб. Аз не съм човек. Вампир съм-студенокръвно изчадие, пиещо кръв. Но точно това изчадие те обичаше както брат обича сестра си, нуждаех се от присъствието си и не позволвявах някой да те огорчи. Лидия знаеше. Затова се побъркваше от страх щом ме видеше. да си Навярно вече ме мразиш, но ако ти бях казал...ако ти бях казал нямаше да мога да бъда с теб. Има още нещо, което трябва да знаеш. Ти, ти също не си човек. Принадлежиш към древна раса, наречена левенд. Предава се по наследство. Баща ти е бил обикновен човек, но майка ти е предала това на теб, ето защо е била сама, когато си се родила и все пак си оцеляла. Върви в Рейнтаун, намери човек, който да ти помогне да овладееш силите си.
Обичам те, Люк“

Писмото си остана същото, дори след стотният прочит, мислите в главата на Мери се блъскаха и оплитаха, не можеше да проумее фактите. Трябваше и месец да се съвземе. Шокът бе прекалено голям за нея. Когато това стана, стегна багажа си и хвана първят самолет за града.


Надявам се не е проблем, че не съм спазила бланката, просто така се получи, ако трябва ще я попълня, въпреки че всичко е в текста.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рейчъл.
Admin/Кралица на Саяните
Admin/Кралица на Саяните
avatar

Брой мнения : 950
Точки : 1420
Reputation : 44
Join date : 26.01.2012
Age : 22
Местожителство : Рейнтаун

Character sheet
Окръг : Окръг Елза
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Сря Фев 08, 2012 8:36 pm

Искам само да кажа,че пишеш страхотно,но в нашия свят няма вампири те се наричат мурони.Одобрена си иначе.Добре Дошла.
Както и портала между световете е затворен.

_____________________________

Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб... не вярвай на очите си!

i'm the only crazy bitch around here
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://reintown.forumf.biz
Мери Болейн
Crazy Lady
Crazy Lady
avatar

Брой мнения : 514
Точки : 578
Reputation : 24
Join date : 08.02.2012

Character sheet
Окръг : Скилт
Накратко за героя : Мери е странна. Странна, във всичките значения на думата. Странна, когато говори, странни са и мислите й, странно е дори облеклото й.
Отличителни белези: Татуировка, в задната част на врата й. Представлява китайски йероглифи, които преведено означават

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Сря Фев 08, 2012 8:42 pm

Мерси...ами, освен да го редактирам или да го оставя така?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рейчъл.
Admin/Кралица на Саяните
Admin/Кралица на Саяните
avatar

Брой мнения : 950
Точки : 1420
Reputation : 44
Join date : 26.01.2012
Age : 22
Местожителство : Рейнтаун

Character sheet
Окръг : Окръг Елза
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Сря Фев 08, 2012 8:47 pm

Еми не се мъчи,но просто си знай.

_____________________________

Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб... не вярвай на очите си!

i'm the only crazy bitch around here
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://reintown.forumf.biz
Silver Liberté
Левенд
Левенд
avatar

Брой мнения : 15
Точки : 19
Reputation : 0
Join date : 12.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Нед Фев 12, 2012 11:08 am



Име :
Силвър Джосев Либерте

Години :
20/578


Семейство :
Научава ,че има по-голям брат , но все още не го е открила .. Понеже когато родителите и се развеждат Силвър остава да живее с майка си , а баща и взима брат и и от тогава не се е чула и вест от тях ..


Сили :
Обикновените сили за Левендите - пътува във времето.




Външен вид :
Силвър имаше дълга до раменете тъмна коса.Лицето и бе малко,притежаващо широка и блестяща усмивка.Очите и бяха не много големи , но изразителни и очертани под големите и мигли.Тя не бе много висока , а тялото и бе слабо и добре устроено.





Характер :
От малка целта й е била да бъде на върха, независимо в какво. Но по честния начин. Вярно, че е падала, при това от високо, но до няколко дни се съвзема и започва наново. И това се отнася за почти всичко.
Не е типично за нея да пие често и по много, но в редките случаи, в които опитва алкохол се напива, защото я хваща доста бързо. Но пък за много кратко е на вълна купон – след това танците и усмивките се заместват от сълзи, стичащи се от лицето й, докато тя седи някъде свита. Когато е пияна, най-често се извинява – от сериозни неща, за които иска прошка – до това, че е настъпила някого без да иска по-рано през деня. Буквално се извинява за всичко, а сълзите от очите й не спират.
Когато е трезва, обаче, което е в почти 99% от времето, колкото и да е наранена и едвам крепяща се, не плаче пред хора, било то и най-близките й. Ако я попиташ, ще каже, че сълзите не са признак на слабост, но точно така се чувства, когато някой забележи навлажнените й очи.
Намира смисъл във всяко едно действие, опитва се да убеди и останалите, че е така.
Много е чувствителна и уязвима – всеки, който реши да я нарани може да го направи веднага, дори да я познава от два часа. Обича да говори, прави го често и в повечето случаи някой трябва да я спре, защото тя не намира тази сила.





История :
Тих шепот се разнесе из стаята, почти неразбираем, заради силния вятър навън, който не стихваше вече цяла седмица. Но дори през дограмата създаваше впечатлението, че бе нахлул и в тъмната стая, осветена единствено от няколко лъча лунна светлина, процедила се между завесите и пролуката под вратата на стаята, тъй като помещението, в което се влизаше през тази врата очевидно бе добре осветено. А когато вятърът утихваше за няколко секунди се долавяха и пиукания от някакъв уред в близост до леглото. Бяха последователни на около секунда и половина - две.
Момичето, което лежеше в леглото се бе събудило. Но не отваряше очи. Не искаше. Макар не много меко, леглото си бе удобно. Колкото до самото момиче - лицето й бе доста бледо, отразявайки се в него лъч лунна светлина. Тъмните й коси, оформени в едри къдрици се спускаха над раменете й, а ръцете й бяха отпуснати безжизнено до тялото й. Силно блъскане по прозореца я стресна и тя отвори очите си, взирайки се в тавана известно време, докато очите й привикнат със светлината. Първоначално погледът й бе замъглен, но когато дори таванът придоби ясните си очертания нa ъглите и ръбовете, които тя можеше да види, без да мърда главата си, се престраши да се огледа, леко надигайки се. С бавен поглед спускащ се от ръба срещу нея, тя проследи вратата, която бе разположена на отсрещната стена в десния й край. След това пред очите й се появи образът на малко канапе, масичка, стол, под прозореца, който вече се намираше на стената в ляво от момичето. И думкането се повтори, тя се опита да различи какво предизвикваше този шум. Не можа, но най-вероятно това бе някой клон, развяващ се към прозореца заради силният вятър. Някъде отвън се чу сирената на линейка, а след нея още една. След по-малко от пет минути оживени гласове се чуха и от другата страна на вратата.
Момичето се надигна леко в леглото.
Къде се намирам? - бе първият въпрос, който умът й си зададе едва сега. Чувстваше се отпаднала, но при повторен оглед на помещението установи, че се намира в болница или някакъв лечебен център. Вратата се отвори рязко и вътре се изсипа цяла армия хора, облечени в еднакви униформи. Възрастна жена, която сякаш изглеждаше по-старша от другите излезе напред и едва не се стъписа, виждайки че момичето е будно.



***

След половин часов разговор с какви ли не доктори, медицински сестри и отново доктори, момичето разбра името си - Силвър, разбра и защо е в болница и как е загубила паметта си. Защото тя действително не помнеше дори името си. Можеше да смята, да пише, разпознаваше азбуката и дори се хвана да говори на немски, което дори не подозираше, че може. Оказа се, че е била в кома почти 3 месеца, защото е катастрофирала. Когато най-накрая остана сама с мислите си, а небето като че ли просветляваше тя се опита да си спомни нещо. Каквото й да е. Дежурна сестра донесе вещите й - дамска чанта с портмоне с малко кеш, кредитни и дебитни карти, документи, един химикал, малко огледалце и гланц с цвят на пепел от рози, а в задния джоб на чантата Силвър откри ключодържател с няколко ключа. Единият беше много малък, не му обърна внимание. Приличаше на ключ за пощенска кутия. Друг по-голям, на който дори бе гравирано името на някакъв хотел, още един малък и ключ за кола. Явно този трябваше да го махне, защото според лекарите, които й разказаха всичко, което знаеха за нея, пожарникарите едвам са я измъкнали от колата й. Личната й карта и паспортът й дадоха още малко информация за самата нея.

Jessica Stroup
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рейчъл.
Admin/Кралица на Саяните
Admin/Кралица на Саяните
avatar

Брой мнения : 950
Точки : 1420
Reputation : 44
Join date : 26.01.2012
Age : 22
Местожителство : Рейнтаун

Character sheet
Окръг : Окръг Елза
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Нед Фев 12, 2012 11:16 am

Супер герой. :) Одобрена си.

_____________________________

Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб... не вярвай на очите си!

i'm the only crazy bitch around here
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://reintown.forumf.biz
Оливия Хейл
Левенд
Левенд
avatar

Брой мнения : 14
Точки : 19
Reputation : 1
Join date : 28.02.2012

Character sheet
Окръг : Скилт
Накратко за героя : Skinny lil' bitch
Отличителни белези: none

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Вто Фев 28, 2012 8:03 pm

Име: Оливия Мария Шейла Нериса Бриета Алена Кайла Нерена Жасмина Марни Брияна Жанет Хейл/или Оливия Хейл/
Species: Левенд
Семейство: Всичките са мъртви, без сестра й- Нияма
Години: Физически-15/неизвестни, пиблизително 400
Външен Вид:Висока е около 180 см. Има средно-дълга изкрящо руса коса и пленителни изумрудено-зелени очи. Единственият лак за нокти който носи, е Зелено. Както вече стана ясно, любимият й цвят е зелено. Рядко иозлиза без зелено по дрехите си, или по косата си. Изненадващо, но зеленото, което носи тя, отива на всичко, или пък всичко отива на зелено… Да не задълбаваме темата. Няма да пиша съчинение-разсъждение, я!
Характер: Оливия е забавна, мила и симпатична жена на пръв поглед.Тя е такава, обаче нараниш ли я, пази се!Тя може да се превърне в най-големият ти кошмар.Не прощава лесно обидите.Много е взискателна и иска всичко да е точно до най-малкия детайл.Във всичко намира грешки и изкоментирва това което мисли.Често е сериозна, рядко се усмихва.Щом качи усмивка на лицето си, тя винаги е искрена.Момичето никога няма да ви подведе, ако сте неин истински приятел. Тя е слънчев човек, душата на компанията.
История:
Малко е трудно да се определи историята на Оливия. Все пак не се знае от колко време съществува, пък да не говорим за историята 'и. Но е посещавала много държави. Била свидетелка на много войни и нечувани и невиждани до тогава истории. Била свидетелка и на много неща и знае почти всичко за всеки. Знае бъдещето му, знае настоящето, но най - вече знае миналото му и всяка една неговата мръсна тайна. От Али няма как да се отървеш. Знае всичко и за всеки и когато някой иска помощ моментално се намира при нея. През годините е помагала на много хора, същества и едва ли има нещо, което да не е преживяла. Просто обича да помага на хората и съществата, независимо дали са 'и приятели или не. Но понякога Олив се забърквала в големи неприятности, от които едвам се отървава. Има и такива, от които и до ден днешен не се е отървала.
Но в колкото и лоши неща да се е забърквала и колкото и демони и ангели и каквото и да е да я търсят, Жас винаги е била с усмивка на лицето. Позитивно настроени, никой не може да сломи духа 'и.

Способности:Тези на Левендите

Допълнително: има котка на име Нара.

Снимка:

Stefanie Scott


Последната промяна е направена от Оливия Хейл на Вто Фев 28, 2012 8:14 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Вто Фев 28, 2012 8:10 pm

Нямаш добре попълнена бланка - липсва ти външен вид и снимка към него. Също така и полето "Семейство" си пропуснала.
Рейнтаун се намира извън човешкото измерение и по тази причина тук няма Ад, нито пък демони или Луцифер. Поправи това и ще те одобря.
Върнете се в началото Go down
Оливия Хейл
Левенд
Левенд
avatar

Брой мнения : 14
Точки : 19
Reputation : 1
Join date : 28.02.2012

Character sheet
Окръг : Скилт
Накратко за героя : Skinny lil' bitch
Отличителни белези: none

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Вто Фев 28, 2012 8:14 pm

Така?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Вто Фев 28, 2012 8:15 pm

Одобрена.
Върнете се в началото Go down
Christian.
Левенд
Левенд
avatar

Брой мнения : 1
Точки : 2
Reputation : 1
Join date : 27.03.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Вто Мар 27, 2012 6:10 pm


Ed Westwick

Име
Кристиан О'Браян

Години
изглежда на 23; 2001

Семейство
По - голям брат на име Матю

Сили
Присъщи за расата му.

Външен вид
Кристиан е висок и красив. Има поддържано тяло благодарение на ежедневното тичане и отбиване във фитнеса. Косата му е черна и къса. Очите му са кафяви и погледа му е магнетичен. Привлича много погледи с очите и тялото си. Височината му е нормална. Някои хора мислят, че е прекалено висок, но това не е така-едва 1,80. Не е дебел и тежи около 78 килограма, което си е добре. Ходи с черни дрехи, но обича синия цвят.

Характер
Характерът му е много променлив. През повечето време е чаровен, но може да бъде и много жесток. Обича винаги да е на неговото и да се прави това, което той каже. Мрази да му задават много въпроси и почти всеки път отговор на такива не следва. Просто сменя темата, в което btw е много добър. Импулсивен е и прави всичко много бързо. Обича да заповядва и понякога получава отговори, които не го задоволяват и прави неща, за които съжалява по - късно. За него най - важно е семейството му. Би направил всичко за тях. Едно от хубавите неща в тази натура е привързаността му към някой, който докосне сърцето му. До сега се е случвало много малко пъти и всички са свършвали с разбиване на сърцето му на малки части и му е отнемало години, за да събере сърцето си отново. Винаги е с една крачка напред пред враговете си.

История
Кристиан е роден в обикновено семейство на придворна дама в двореца на тогавашния крал на Левендите и съвестен ахелски гражданин, добър приятел на Ричард Драгомир - тогавашния Крал на Ахелите. Били що - годе мирни времена, ала постеменно настъпвал страхът от човешките същества и паниката започвала да обзема дори и най - мирните и спокойните. Но въпреки това Кристиан живял щастливо детство. Не бил лишаван от нищо и получавал винаги това, което иска. Понякога се закачали с по - големия си брат Матю, но само на шега и никога не се е стигало до нещо по - сериозно от пет дни сърдене от страна на Криатиан и дразнене и подиграване от страна на Мат.
Голяма част в детството на Криатиан играят Каталина Драгомир и Рейчъл Ланистър. Винаги си играели дали било в замъка на Ахелите или на Саяните или на някой парк, в дрова на имението О'Браян или някъде из града. Шеметни игри, малко екшън, падане от дървета вследствие на което са свидетели синините и викането на придворните дами по Криастиан, задето не е опазил двете момичета ами им е донесъл синини. Но един ден всичко се променило. Баща му бил обвинен несправедливо в опит за бунт срещу Ричард Драгомир и бил изгорен на кладата пред очите на брат му Матю и майка му Лилия; семейството му било прогонено от владенията на Десетте Раси и им било забранено да се върнат тук никога повече. Заминали за далечна земя.
От онзи ден нататък не всичко било толкова хубаво както когато бил по - малко дете. Живеели в продължение на цял век в бедност и нямали пукната пара. Но отворили семеен бизнес и някак си успели да се справят с трудностите в живота. Станали по - богати и всичко се улеснило за всеки един от тях. Но майка им се разболяла от тежка болест и загубила живота си след близо 2 века и половина. Кристиан и Матю останали сами, двама братя с много пари, без семейството, останали само те. Разделили се за няколко години. Всеки живеел животът си и не поглеждал назад. До един прекрасен ден, в който Кристиан решил, че е време да се върне в родното си място. Заедно с брат си.

Допълнителна информация
-пуши
- пие
- не обича розов цвят
- обича малките деца
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рейчъл.
Admin/Кралица на Саяните
Admin/Кралица на Саяните
avatar

Брой мнения : 950
Точки : 1420
Reputation : 44
Join date : 26.01.2012
Age : 22
Местожителство : Рейнтаун

Character sheet
Окръг : Окръг Елза
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Вто Мар 27, 2012 6:13 pm

Одобрен си! <3

_____________________________

Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб... не вярвай на очите си!

i'm the only crazy bitch around here
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://reintown.forumf.biz
Матю О'Браян
Левенд
Левенд
avatar

Брой мнения : 9
Точки : 9
Reputation : 0
Join date : 27.03.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Сря Мар 28, 2012 5:23 pm

Имало едно време...
Всяка известна приказка започва с тези няколко думи за това сметнах за добре този малък разказ да започне по абсолютно същия начин.
Имало едно време в едно далечно царство,едно обикновено и добродушно семейство,което искало едно-единствено нещо-да чуват троптеното на малките крачета по пода.Това семейство било известно като О'Браян.Младата майка била Лидия,а бащата,който бил лична стража на Краля на Ахелите се казвал Питър;те били горди собственици на две прекрасни момчета-Матю и Кристиан.
Тук ще разгледаме персонажа на Матю.Той бил по-голями от двамата и винаги се очаквало от него да бди над малкото си братче,но никой не го питал,че той не можел да го понася.Кристиан постояно се въртял около двете кралски дъщери Каталина и Рейчъл за разлика от Матю,който прекарвал цялото си време с книга в ръка.
Матю още от малък бил голям хубавец,но това не му личеше почти-целият беше покрит с пъпки и прах от работа и не можеше да се види прелестта ,която притежаваше.С дебелите си вежди,които префектно подчетаваха тъмните му очи и чаровната усмивка,зад която се криеха бели и прави зъби се появиха на яве едва ,когато той навърши пълнолетие.В младите си години той беше с дълга коса ,която носеше на опашка.Да не споменавам факта,колко трудно той се раздели с нея.
Когато беше лапе и брат му Крис беше сладко и красиво чудовище,а Матю леко пълничък носещ прякора"Свински бут" не беше много приятно.Особено ненавиждаше Каталина,която самота тя му го беше лепнала.
Но всичко това се беше случило преди цели 2000 години,когато нещата бяха доста по-различини.Сега Матю е друг ,както и неговия брат.
С няколко думи трябва да знаете неговата история.Баща им не беше лош човек просто се грижеше за семейството си и искаше да го опази,както всеки нормален човек.Той беше станал играчка в ръцете на опасни хора,които плетяха интриги;който му бяха пошушна,че Крал Драгомир щял да убие двете му деца по незнайни все още за него и брат му причи(те не успяли никгоа да разберат).Баща им Питър с месеци на ред подготвял бунта;живейки в страх и отчаяние.Когато настъпило време "неговите приятели" го предали,а той бил жестоко убит пред очите на малките си деца.
Драгомир не можел да повярва на ушите си ,когато разбрал това,но според закона той бил длъжен да убие цялото семейство или да ги изгони от кралството;той не бил лош крал за това избрал второто.
Това доста променило характера на Матю;груб,гаден,злобен и отмъстителен.Това се една малка част от думите,които можем да кажем за него,но всичко се променя с времето си.
Завещанието оставено от баща им не можеше да им стигне дори за най-обикновените неща-храна,облекло или друго.Само едно ценно шишенце ,което той беше откраднал от Церсей (майката на Рейчъл) с елексир за вечен живот;беше точно за трима.Те го изпиха и живяха дълго,но не щастливо.
Бедно и обикновено семейство.Не един път се беше случило на Матю или Крси да просят на улицата за да купят нещо за ядене.Но след дълги години и опити да направят нещо значимо те започнали семеен бизнес,който имал голям успех.
Лидия(майка им) се разболяла и почина по необичае начин,което ги довело на мисълта,че това беше работа на някой от семейство Драгомир или приближените му.Те имали достатъчно пари и сила ,за да се върнат на това място-така и направили.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kathalina
Admin/Кралица на Ахелите
Admin/Кралица на Ахелите
avatar

Брой мнения : 742
Точки : 1001
Reputation : 40
Join date : 26.01.2012
Местожителство : Raintown a.k.a Hell

Character sheet
Окръг : Банкрофт
Накратко за героя : Хладнокръвна, честна и винаги усмихната личност. Упорита, чувствителна и трудолюбива персона с добре развита интуиция. На пръв поглед изглежда като ангел и донякъде е така. Но някъде дълбоко в нея има нещо черно, нещо много лошо, за което тя все още не знае нищо.
Отличителни белези: Има белег по рождение на дясното рамо, наподобяващ буквата D; има белек от дълбока рана, причинена от убиеца на родителите 'и, който се опитал да убие нея.

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    Сря Мар 28, 2012 5:35 pm

Одобрен си!

_____________________________
one last time ❥
I don't know where I'm going but I know it's gonna be a long time. Wanna hear your beating heart tonight before the bleeding sun comes alive. I want to make the best of what is left, hold tight and hear my beating heart –
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Герои на Левенди    

Върнете се в началото Go down
 
Герои на Левенди
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Добре дошли в Рейнтаун! :: Важните неща :: Вашите герои :: Персонажи-
Идете на: